София е град с хилядолетна история. Много народи са я населявали през вековете и са допринасяли за нейната богата и разнообразна история. Редица селища от новокаменната епоха са открити в околността, а едно селище от медно-каменната епоха беше открито наскоро в самия център на съвременна София.

Тракийците от племето Серди се заселили тук през 7 в. пр.н.е. и дали първото документирано име на София – Сердика. Византийците я наричали Триадица, а славяните – Средец. Днешният град София е получил името си през 14 в. от базиликата “Св. София”. На гръцки език думата “sofia” ознзчава мъдрост. През 3 в. римляните построили крепостни стени около Сердика, тяхната столица на Вътрешна Дакия и важна отбивка по римския път от Naisus (днешен Ниш, Югославия) до Константинопол.

Днес съществуват множество археологически обекти в София, които показват разнообразната история на града – портите на крепостта и кулите на Сердика, обществени сгради и улици на възраст хиляди години. Голяма част от древния град Сердика се намира под важни съвременни сгради. Древният градски съвет (bulefteris) е скрит под хотел Шератон, а голям брой базилики са скрити под Националния Исторически музей. Римските бани са под Софийските минерални бани, а едно римско жилище със сложни мозайки се намира под хотел Рила.

След нашествието на хуните през 441 г. градът е построен отново от византийците. Славяните отреждат на Средец основна роля в Първото българско царство, по-късно през 1018 византийците отново превземат Триадица. В края на 12 в. българите се завръщат и Средец става основен търговски център на Второто българско царство. Турците завземат София през 1382 г. и я превръщат в център на Румелийското бейлербейство. Градът запада по време на феодалните бунтове от 19 в., но с установяването на Третото българско царство през 1879 София отново става столица на България. Обликът на града бързо се променя от ориенталски в европейски.