Тодор Стоилов, председател на Националния организационен комитет на Международния симпозиум „Контрол и управление на транспортни системи”

През месец септември София за първи път бе домакин на международния симпозиум „Контрол и управление на транспортни системи”. Форумът се проведе под егидата на световна професионална организация, наречена Международна федерация по автоматично управление – IFAC (International Federation of Automatic Control). В нея членуват редица организации и национални представители, като за България това е Съюзът по автоматика и информатика и Български комитет на IFAC. IFAC поддържа осем тематични направления, в които се работи по проблемите на автоматичното управление. Едно от тях е транспортни системи. По това направление работят четири Технически комитета, специализирани в ръководенето на интелигентни транспортни системи, морски системи и др. Всеки Технически комитет има председател, който се избира от международна научна общност. За първи път преди три години за престижния пост председател на Техническия комитет по контрол и управление на транспортните системи бе избран българин. Признанието получава проф. дтн. Тодор Стоилов. В момента професорът кара втори мандат. С него разговаряхме за научните достижения на организацията и в частност на неговия екип, за технологичните гиганти и капацитета на управление на инфраструктурата, както и за традиционната тема за взаимодействието между бизнес и наука.

Проф. Стоилов, какви са основните ви отговорности на този ръководен пост?

Като председател на Техническия комитет IFAC TC7.4, в състава си аз имам 42-ма международно признати учени от страни като Великобритания, Франция, Германия, Гърция, Турция, Румъния, САЩ, Япония, Китай,Специален административен район Хонг-Конг и др. Едно от задълженията на председателя е да подбира специалистите и да ги кани и да участват в мероприятията на Техническия комитет.

Разкажете накратко за организацията, чийто членове ви избраха за председател?

Техническият комитет е създаден по време на първия си симпозиум през 1970 г. във Франция. Организацията провежда симпозиуми през 3 години. Последният (2009 г.) бе в САЩ. След домакинството в България, щафетата ще бъде предадена на Полша (през 2015 г.), като за следващото място за провеждане на форума спореха Китай, Полша и Турция. Т.е. интересът за провеждане на такива мероприятия е изключително голям.

В момента Техническият комитет по контрол и управление на транспортни системи оценява доклади за различни научни конференции. Участниците в симпозиума в София са от 19 държави, като най-много представители има от Турция, Германия, Япония и Франция. Представените доклади са общо 63, а участниците – над 110. От 19-е държави участници България като домакин се нарежда едва на 8-мо място по брой учени и представени разработки. Това е показател за това до колко тази тематика вълнува научната общност в страната.

Какво се случва след представянето на разработките?

Представените от участниците доклади се рецензират, приемат или отхвърлят от международния Технически комитет. Нормална процедура е да има и отхвърлени доклади. В София около 15 % от постъпилите разработки не бяха одобрени. На конгреса в Милано миналата година, където също имах отговорността да определя научната програма в направлението „Контрол и управление на транспортни системи”, от около 75 кандидатстващи доклада, утвърдени бяха 63.

В настоящия симпозиум също бяха утвърдени 63 доклада. След одобряване на разработките предстои тяхното публикуване в сайта на IFAC. На всяка от сесиите по време на симпозиумите се предлага по един най-добър доклад, който впоследствие се издава в някои от международните списания на IFAC.

Колко от разработките са от български автори?

От български автори има малко доклади. Едва 9. Оказа се, че българската научна общност, която работи в тази област, не е много мощна със своите научни и приложни резултати. Участието е много малко за страната домакин. В сравнение с други научните конференции и симпозиуми, които провеждаме в България, този процент е незначителен. Обикновено българското участие варира от 50 % нагоре. В случая имаме рязко изключение, въпреки че популяризирахме симпозиума сред всички технически университети и лично поканихме участници.

Можете ли да обобщите докладите, одобрени от вас. На каква тематика са те, кои проблеми засягат?

Основната тематика е управление на транспортните системи. В частност под транспортна система може да се разбира ефективно управление на потока в магистрали и управление на светофарни уредби. За да се установи през какъв интервал от време да се сменят цветовете на сигнализацията, се изпълняват измервания за плътността на транспортния поток.

В кои градове са приложени решенията, одобрени от IFAC?

Като примери мога да посоча Сидни, Париж, Лондон. В България няма подобни внедрявания.

Какви са възможностите да има такива внедрявания и в нашата транспортна система?

Това може да се случи само след като поканят нас, специалистите. Ние сме академични хора. В нас е сивото вещество. Световно известният специалист по управление на трафик – проф. Маркос Папагеоргиу, на пленарната си лекция каза едно съвсем простичко изречение –„Понастоящем ние имаме технологични гиганти, но те функционират така, все едно мозъка им е на бебе”, т.е. много неопитно. Съвсем не се използват капацитетните възможности на големите транспортни системи. Защо? Защото трябва да се вкара „сиво вещество”, т.е. знания как те да бъдат експлоатирани.

Областта на управление не е лесна. Използват се сложни формални зависимости и изчисления. Не са достатъчни само наличие на компютри и комуникационни връзки. Обикновено повечето хора акцентират в създаването на инфраструктура, но не и в нейното управление.

Вие например знаете ли как да изчислявате продължителността на светофарите между „Орлов мост” и Софийския университет в столицата и защо отсечката в средата в „Руски” е често обект на задръстване? Ние сме способни да направим такива изчисления и на тяхната база да дадем решения как да се измени продължителността на зелената светлина, продължителността на цикъла на светофар, така че да се минимизира средното време на престой в средната артериална отсечка на булевард „Руски” и да се максимизира обема трафик – броят коли, които преминават през този участък. Управлението на транспортните системи включва още решаване на задачите - пестене на енергия, намаляване на шумовите и газови замърсявания.

Столичен общински съвет запознат ли е с вашата работа? Има ли комуникация между вас?

Няма. Ние сме академични хора, изследователи. Аз и колегите ми работим към БАН. Чувстваме се много безпомощни, когато се стигне до въпроса за внедряването. Необходимо е да се направи консорциум с община или фирма, която е заинтересована от работата ни. Ние не може да бъдем водещи във внедряването. Можем да бъдем водещи в определяне начина на функциониране, в определяне реда на работа.

Преди 20-тина години например правихме замервания по Цариградско шосе. Спомням си, че установихме, че на кръстовището на булевардите Опълченска и Сливница цикълът на светофара не беше удачно изчислен. Предложихме за внедряване система за управление на трафика. Обяви се конкурс, но в края на краищата до финансиране не се стигна.

Защо не сте търсени, при положение че идеите и разработките ви са високо ценени?

Не оставяйте с впечатлението, че ние не търсим партньорства. Нещо повече – ние самите сме много активни. Моята работна група до сега е имала четири международни проекта, финансирани от Европейската комисия. Всички тези проекти са разработени на база на наша лична инициатива. Нашата група (понастоящем в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН) за около осем години е „вкарала” в системата на академията над милион и половина лв. Така че ние съвсем не седим по канцелариите и не смятаме само с линийки и компютър. Търсим си мястото.

Наша разработка например още продължава да се цитира и използва по света. Традиционно транспортният поток доскоро се измерваше чрез монтиране под асфалта на т.нар. индуктивни датчици. На нас обаче ни дойде идеята да измерим нивото на шума. От него съдим за средния брой коли, които са преминали. И въз основа на разликата в шумовото ниво по кръстовищата управляваме зелената светлина – където е по-шумно се пуска „по-дълго” зелено. В същото време измерването на шума е много по-лесно и не поема толкова много средства.

Разкажете повече за реализацията на вашите проекти, одобрени от ЕК?

Първият проект бе за съставяне на електронен пазар за сухопътни товари за Балканския полуостров. Идеята бе да се уплътни обратният курс при транспортирането на товари. Благодарение на нашата технология се вкарваха заявки в тази система и съответно всяка фирма можеше да влезе и да си търси и намери товар. Т.е. това беше един виртуален пазар.

Вторият проект бе за организиране на подобен пазар, но за морски товари. Разработената информационна система позволяваше автоматично проследяване на контейнери чрез личния компютър. По това време (2000 г.) останалите фирми работеха само с факсове и електронна поща.

Следващият ни проект беше информационна система, интегрираща данни за културно наследство в рамките на Европа. Четвъртият проект бе за виртуален интернет доставчик, използващи върхови информационни технологии.

Т.е. съвсем не сме стояли само на ниво разработване. Ние търсихме кой да внедрява продукцията ни. Изискванията на европейските програми препоръчват създаването на т.нар. клъстери – разработчик плюс потенциален потребител. Ние винаги сме работили така.

Специалисти сме по управление на трафик – дали той ще бъде транспортен, информационен или комуникационен – методите за управление, които ние прилагаме, са световно доказани. Теорията на управление, която ние използваме и прилагаме, не ни ограничава само в транспортните обекти. Доброто управление води до по-добра ефективност и по-добро използване на технологичната база.

За да разработим даден проект обаче, трябва да има т.нар. платежоспособно търсене или заинтересовано търсене. Преди известно време бяхме поканени от фондация Steinbeis в Германия, която се занимава с внедряване на научни резултати в практиката. Там ни попитаха дали наистина ние си търсим къде да внедряваме продукцията си. След утвърдителния ни отговор бях много учуден, когато ни казаха, че това е основната ни грешка. По думите им индустрията и бизнесът трябва да имат заинтересованост и да ни търсят. В противен случай ще бъдем обект на неудачни внедрявания или изобщо няма да стигнем до внедряване.

Трябва да има заинтересованост, ние сме слаби, не сме бизнесмени. Положението ни е плачевно.

Да, известно ми е, че обвинението е дежурно, науката трябва да служи на практиката и в същото време няма нищо по-практично от доброто научно решение.

Ралица Русинова

Научни резултати на секция ЙС, публикувани през 2011 г.

Глави от книги

  • Stoilova, K., T. Stoilov. Decomposition approach for inverse matrix calculation, Chapter 6 in book “ Matlab – A Ubiquitous Tool for the Practical Engineer”, ed. Clara Ionescu. 3. InTech Open Access Publisher, Croatia, 2011, p.111-134, ISBN 978-953-307-907-3.
  • Попчев И., Т.Стоилов, К. Тенекеджиев, К. Стоилова, Н.Николова, З. Иванова, И.Радева, Е.Тричкова, Б.Стоянов, Ч. Бечев, М. Полименов, Н. Джеджев, В. Желев. Инвестиционен анализ и портфейлна оптимизация: теория и практика, Изд. „Море”, 2010, ISBN 978-954-9722-13-0.

Статии, доклади

  • Stoilova K., T. Stoilov. Evaluation of important points on efficient frontier of portfolio problem . Proceeding of International Conference "Complex Systems: Sinergy of Control, Communications and Computing" COSY-2011, 16-20 September 2011, Macedonia, ed. T.Kolemishevska-Gugolovska, :.Stankovski, pp.223-228, ISBN 978-9989-2175-8-6.
  • Stoilov T., K. Stoilova. Investment Portfolio Bi-level Modelling and Optimization. Proceeding of International conference Automatics and Informatics’11, Sofia, Bulgaria, pp. B255-B258, ISSN 1313-1850, 2011.
  • Стоилов Т., К.Стоилова.Теория на управлението и компютърните системи. Сп. Автоматика и Информатика, бр.2, 2011, стр.12-15, ISSN 0861-7562.
  • Стоилова К., Т. Стоилов. Аналитични изчисления на обратни числени матрици. Journal of Technical University at Plovdiv, “Fundamental Sciences and Applications”, Vol. 16, book 1, 2011, стр.223-228, ISSN 1310-8271.
  • Стоилов Т., К.Стоилова. Оптимално управление на портфейл от инвестиции. Proceedings of Anniversary Scientific Conference with International Participation “40 Years Department of Industrial Automation”.Bulgaria, Sofia, 2011, pp.133-136, ISBN 978-954-465-043-8.
  • Стоилов Т., Н.Иванов, В.Иванов Съвременни FPGA прибори на Xilinx. Proceedings of International conference Automatics and Informatics’11, Sofia, Bulgaria, 2011, стр.B377-B382, ISSN 1313-1850.
  • Gegov, A., N.Petrov, B.Vatchova, D.Sanders “Advanced Modelling of Complex Processes by Fuzzy Networks”, Journal of WSEAS TRANSACTIONS on CIRCUITS and SYSTEMS, Issue 10, Volume 10, October 2011, pp.319-330, ISSN: 1109-2734.http://www.worldses.org/journals/circuits/circuits-2011.htm.
  • Vatchova B. “Logical method for knowledge discovery based on real data sets”, Proceedings of MCCSIS IADIS European Conference Data Mining 2011, Rome, Italy, 20-26 July, 2011 IADIS, pp. 203-207, ISBN: 978-972-8939-53-3.
  • Тричкова, Е., Т. Монова, Г. Косекова, „Технологично и структурно развитие на Web-базираната виртуална образователна среда за дистанционно обучение по медицински дисциплини”, Международна конференция „Електронно, дистанционно ... или обучението на 21-ви век”, Софийски Университет, 6-8 Април 2011, София, България, стр.186-193, ISBN 978-954-9526-75-2.
  • Тричкова, Е., K. Trichkov, “Technological solution for automating and managing of business processes”, Proceedings of UNITE Doctoral Symposium on “Future Internet Enterprise Systems”, University of Politehnica of Bucharest, 27th – 28th June, 2011, Bucharest, Romania, pp. 16-21, ISSN 2247 – 6040, ISSN-L 2247 – 6040.
  • Тричкова, Е., G. Kossekova, “Interactive biochemistry – Sofia” (ibs) – a flexible web-based e-learning system”, Proceedings of IADIS Multi Conference on Computer Science and Information Systems 2011, E-learning, 20 - 26 July 2011, Rome, Italy, pp. 3-10, ISBN 978-989-8533-00-5.
  • Тричкова, Е., “PHP based site-template for distance learning in medical disciplines”, Proceedings of E-Learning'11 conference - E-Learning and the Knowledge Society, 25-26 August 2011, Bucharest, Romania, pp. 87-92, ISBN 978-606-505-459-2.
  • Paunova, E. Approach for Creating Educational Games as Online Information Services. Proceedings of International Doctoral Symposium, 27-28 June 2011, Bucharest, Romania, pp 22-26, ISSN 2247-6040.
  • Yanakiev, V., E. Paunova. Static memory optimization by clustering and neural networks in embedded devices. Proceedings of International Conference CompSysTech, 16-17 June 2011, Vienna, Austria, pp 317-322, ISBN: 978-1-4503-0917-2.

Публикувани резюмета на доклади:

  • Тричкова, Е., G. Kossekova, “A site-template for web-based problem-solving oriented learning in medical disciplines”, Proceedings of X International Congress of Medical Sciences – ICMS, Medical University - Sofia, 12-15 May 2011, Sofia, Bulgaria, pp. 113.

Публикации под печат
Глави от книги

  • Stoilova, K., T. Stoilov. Hierarchical optimization for fast resource allocation. In book Time Management, InTech, edited by T. Stoilov, ISBN 979-953-307-534-0 (in print) http://www.intechweb.org/booksprocess/aboutthebook/chapter/66974/book/1854
  • Stoilov, T., K. Stoilova. Portfolio Risk Management Modelling by Bi-level Optimization. In Risk Management in Decision Making: Intelligent Methodologies and Applications. Springer – Verlag, Berlin, Heidelberg, In J. Lu, L.C. Jain, and G. Zhang: Handbook on Decision Making, ISRL 33, pp. 91–110., springerlink.com © Springer-Verlag Berlin Heidelberg 2012 (in print).